РАВНИНЀ, мн. няма, ср. Диал. Равно място; равнина, равнище, равнило, равница1. Пред нас — безгранично, гладко, / .. равнине се шири. / — Ето Бяло море славно! / Май му се на ширинето! Ив. Вазов, Съч. IV, 151. — Да ма знаеш, мамо, / на какво съм поле, .., / поле и равнине. / Нито дърво има, / нито извор има. Нар. пес., СбВСтТ, 802. Посъбра Стоян, .. / млади юнаци, / па ми ги Стоян изведе / в тая гора зелена, / на айдушкото равнине, / на това студно кладенче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 34. Заспала е бяла Гера, / .. / във полето, в равнинето, / под крушица столовата. Нар. пес., СбВСтТ, 324. ● Нар.-поет. Р а в н о р а в н и н е. Дека слънцето заожда, / тамо е равно равнине. Нар. пес., СбНУ XLIV, 478.