РАВНЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от равнина. — Има .. вероятност да кацнем принудително .. Тук местността е равнинна, има много удобни терени. П. Вежинов, НБК, 117. Унгария е равнинна страна. Само в северната ѝ част се спускат ниски разклонения от Карпатите. Геогр. VI кл, 55-56. Равнинните пътища се развиват в равнинен терен. Последният се характеризира с незначителни разлики във височините на отделните точки, разположени близо една до друга. Л. Манчев, П I, 60. Геометрична фигура, на която всички точки лежат в една равнина, се нарича равнинна, а такава фигура, на която точките не лежат в една равнина, се нарича пространствена. Равнинни фигури са правата, окръжността, триъгълникът, успоредникът и други. Стереом. Х кл, 3. Страната се разделя на два района: равнинен и планински. ОФ, 1950, бр. 1884, 2. Равнинна област. Равнинен климат. Равнинен релеф. Равнинна геометрия.