РАВНИНКА̀ ж. Умал. от равнина. Скоро изминаваме равнинката и се врязваме пак сред редки горички. Г. Караславов, Избр. съч. III, 30. Някъде се появи равнинка, ливади и ниви се заредят от двете страни. Ив. Бурин, НП, 20. През корийката тече бистра вадичка; под корийката се стеле равнинка, обградена и засадена със зеленчуци и цветя. Ц. Церковски, Съч. III, 63. Покрай Ядранското море и .. покрай Егейското, .. има тесни някои равнинки. Ч, 1871, бр. 18, 559.