РА̀ВНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от равен. Той се тръшна на едно по-равничко място между два повалени бора, безсилен и неподвижен. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 19. Ех, ливадо, равничка, / буйничка ..! / Сякаш, че е косица / меката ти тревица. Чичо Стоян, ЧК, 101.