РАВНОБЀДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Геом. За триъгълник или трапец — чиито бедра са равни. Страната на равнобедрения триъгълник, която не е равна на другите две, се нарича основа на триъгълника. Планим. VII кл, 40. Ако бедрата на един трапец са равни, той се нарича равнобедрен. Планим. VIII кл, 20. Триъгълниците биват: равностранни, равнобедрени и разностранни. В. Груев, НПГ, 11. В равнобедрения триъгълник ъглите при основата са равни. И. Гюзелев, КЕГ (превод), 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)