РАВНОВЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до равновесие, свързан е с равновесие. Кобилицата на аптекарските везни се отклонява от равновесното си положение и при съвсем малка разлика в теглото на телата, поставени на блюдата. Затова за тия везни казваме, че са чувствителни. Физ. VI кл, 17. Хората, занимавали се дълго време със ски, запазват до дълбока старост силно развито равновесно чувство. ПЗ, 1981, кн. 10, 31. Броят на жените в различните обществени организации расте съобразно тяхната активност и в най-масовите организации е стигнал до равновесната граница. Хр. Домозетов, ОР, 70. Практически считаме процеса за равновесен, когато параметрите на състоянието се менят слабо в сравнение с техните стойности или процесът протича много бавно. К. Славомиров, Т, 7.
◊ Равновесни органи и (рядко) равновесен орган. Спец. Органи у човека, животните и някои растения, които служат за възприемане на положението на собственото тяло в пространството; органи (орган) на равновесието. Освен нервна мрежа медузата има 8 сетивни органа, .. Чрез тях медузата има усет за положението на тялото (равновесни органи), химични дразнения (обонятелни органи) и светлинни дразнения (зрителни органи). Зоол. VII кл, 17. При водната леща коренът служи само като равновесен орган. М. Воденичаров и др., ЕБ, 24.