РАВНОДУ̀ШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Равнодушие; безразличие, безучастие, безучастност, безчувственост, безчувствие, безстрастие, апатия, индиферентност. Ограбването следвало. Местното правителство с хладнокръвие и равнодушност гледало на сичко това. НБ, 1876, бр. 28, 111. Мъжа тряба да бъде изпълнен от внимателността за своята жена, ..; особито той не тряба да показва никога равнодушност или дотягване пред нея. Ч, 1875, бр. 4, 169. Врагове погазват нашта правда свята. С равнодушност ний отвръщаме глава. В. Марковски, ПЗ, 457.


Източник: Речник на българския език (онлайн)