РАВНОЗНА̀ЧЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обикн. с предл. н а, с. Равнозначен; еднозначен2, равностоен, равносилен, еквивалентен, тъждествен. За византийските писатели от средата на IX в. насам понятията славяни и българи са били вече равнозначещи и .. те са използували названието българи, за да означат чрез него и славянските жители в границата на славянобългарската държава. Д. Ангелов, ОБН [еа]. Културните белези се оказват равнозначещи с природните стойности. М. Кирова, ЙЙ [еа].