РАВНОЗНА̀ЧНО нареч. При гл. с ъ м в З л. ед. Обикн. с предходно изр. със съюз д а и следващ предл. н а. За означаване, че нещо, изразено в изречението, е еднакво по значение, смисъл, стойност с друго нещо; равностойно, равносилно, тъждествено, еквивалентно. Да вземем например голямата фамилия от Бордо, която произвежда виното „Шато Бейшвел“, един от тях стана министър. Да станеш министър, е равнозначно на завладяването на Париж. ЛИК, 2003, кн. 4 [ea]. Да се отдръпнеш от основния стратегически съюз .., е равнозначно на самоосакатяване. Това е глупаво и ние не трябва да го правим. Кеш, 2003, бр. 17 [ea]. Хуморът на Карлайл е винаги подчинен на някаква сериозна задача, .. очистен от всяко ефектно присмехулство, за тоя хумор няма нещо .., непредставляващо достоен прицел. .. Писател просто хуморист е равнозначно на нещастник. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [ea].