РАВНОПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който има равни права с друг, другите. Жената е равноправна с мъжа във всички области на държавния, .., стопанския, обществения, културния и политическия живот. Конст., 22. Всеки самостоятелен майстор, със собствен дюкян, от един и същ занаят, влизал като равноправен член на тоя занаят и се подчинявал на еснафските наредби. Ив. Хаджийски, БДНН I, 46. Християнството било признато за равноправно с езическите религии и можело свободно да бъде проповядвано. Ист. V кл, 1980, 246. Те .. ратуваха за Македония, която трябва да оцелее в естествените си граници и да бъде равноправна членка на Балканската федерация. М. Кремен, РЯ, 243.
2. Който е основан на равноправие. Животът и условията изравниха жената и мъжа. И поради това апелите на някои мракобесници за спазване на старите параграфи във връзка с равноправното участие на жената в обществения живот, прозвучаха комично. Г. Караславов, ПМ, 40. Тие са гениите, които са записале знаменитото събитие в нашата бурна история и тие са представителите пред богът на славянският братски, равноправен и свободен съюз. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 15, 185. Туй [съединението на държавите] без съмнение ще бъде последната обществена форма, която ще да принесе със себе си известни добрини, каквито липсват на сегашната федеративна система с равноправни щатове. ССГ (превод), 93.