РАВНОСЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. с предл. н а или с. Който е еднакъв по значение или значимост с друг, други; равностоен, равнозначен, равнозначещ, равноценен, еквивалентен, тъждествен. Поетът е вярвал, че е недостойно да се заемеш с нещо и да го вършиш отгоре-отгоре само за да получаваш заплата. Това е било равносилно на лъжа. Е. Каранфилов, Б III, 139. Мъстеше заради Селим светът, по-скоро — владетелите му. Те все още считаха патардията пред Топкапу равносилна на боя за Бастилията, а Селим хан — за жертва на една нова революция. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 519. Тържественото заявление пред този служител, че не носи предмети, подлежащи на мито, е равносилно с клетвено утвърдение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 39. Еснафското сдружаване е длъжно да снабди със свидетелство за майстор всяко лице: .. което представи свидетелство за свършване на някое специално училище, дипломът на което е признат от Министерството като равносилен със свидетелство за майстор. Хр. Даалиев, ТИА, 122. За равносилни се приемат тия съждения, които изричат една мисъл, само в различни думи. Й. Груев, КЛ (превод), 58.
2. Остар. Който е еднакъв по сила, мощност и под. с друг, други. За да намагнитят по втория способ [отделно натриване], .., разполагат по средата на брусът разноименните полюси на два равносилни магнита и го трият с тях едновременно от средата към краищата. И. Гюзелев, РФ, 343-344. След малко са присъединиха на дружината и други деца, .., тутакси се появи друга дружина почти равносилна и съставена от войници от същия възраст. Н. Михайловски, ПА (превод), 30.
◊ Равносилни уравнения (неравенства). Мат. Уравнения (неравенства) или системи от уравнения, на които множествата от решенията съвпадат; еквивалентни уравнения (неравенства). В алгебрата, вместо например да решаваме уравнението 5х-8=2х-2, можем да решаваме равносилното му уравнение Зх=6. Матем., 1967, кн. 2, 10. Две неравенства с едно неизвестно се наричат равносилни (еквивалентни), ако всяко решение на първото неравенство е решение и на второто, и обратно — всяко решение на второто неравенство е решение и на първото. Алг. VIII, 30.