РАДИКУЛЍТ м. Мед. Възпаление на коренчетата на гръбначномозъчните нерви, съпроводено с остри болки в гърба, врата или кръста и с двигателни нарушения. Според това в коя част на нерва се локализира възпалителният процес се говори за: радикулит — когато са възпалени коренчетата на нерва. Н. Манчева, ЛФ, 283. Г р и г о р о в: — Няма ли да седнете? С т а р а т а А д о р н и: — При моя упорит и досаден радикулит? Ако не възразявате, предпочитам да остана права... Др. Асенов, ТНА, 90. Начикинските извори изхвърлят от недрата на планината седем куб. м. гореща вода в секундата. Техните води лекуват успешно радикулитите и кожните заболявания. ВН, 1966, бр. 4645, 4.
— От лат. radicula ‘коренче’.