РА̀ДИО, мн. (рядко) радиа̀, ср. 1. Само ед. Спец. Система, устройство за безжично предаване и приемане на звуков сигнал (музика, говор и др.) чрез електромагнитни вълни (радиовълни), които се разпространяват в пространството. Живеем в епохата на радиото и на аероплана! Й. Йовков, ПГ, 41. Вестникът и книгата били рядкост. Радиото, телеграфът, телефонът още не са били изобретени. Ив. Коларов, Е, 26.
2. Журналистическо-техническа институция, учреждение, създаващо и организиращо публични излъчвания, емисии на програми (музика, съобщения, новини, интервюта и под.) по този начин. Литературната им [на писателите] дейност е преплетена с безбройни други задължения. Те пишат, но те са и редактори на вестници, работят в радиото. Н. Фурнаджиев, МП, 95. Днес радиото уреди детски час в моя чест, а вестниците дадоха съобщение за това чествуване. СбАСЕП, 280. Държавно радио. Частно радио.
3. Сградата на такава институция, учреждение. — Слизай по-скоро да те водиме в радиото. Там има работа за тебе. А. Каралийчев, ТР, 92-93.
4. Само ед. Това, което се предава с помощта на радиовълни (сигнали, звуци, специални радиопрограми и под.). Слушам радио.
5. Радиостанция (във 2 знач.). — Тази сутрин е образувано правителство на Отечествения фронт. — Откъде научихте! — Съобщиха по радиото. Д. Димов, Т, 550. Двамата приятели набързо се приготвиха и излязоха .. Те слязоха при „Светкавица“ и Ян Бибиян предаде по радиото всичко, каквото беше се случило миналия ден. Елин Пелин, ЯБЛ, 78. — В наша чест, задето сме издържали натиска на врага, в Москва бяха дадени салюти... — Радиото съобщи, а на другия ден и вестниците писаха. Ив. Мартинов, СНУ, 230. Да говориш гласно във форте не значи да ревеш. Да дадеш логическото ударение на фразата не значи да натъртваш, както това често слушам днес да правят говорителите по радиото. Ст. Грудев, АБ, 151.
6. Разг. Радиоапарат, радиоприемник. Снощи изгоря една от лампите на радиото ни. Д. Ангелов, ЖС, 21. От открехнатата врата на цветарницата изхвръкна някаква тъжна мелодия. Свиреше радио. М. Грубешлиева, ПИУ, 251. Обичаше жена си и децата си дълбоко и болезнено. Беше им купил радио, грамофон и телевизор и чакаше да завършат предавателя на Шипка. С. Северняк, ВСД, 95. Та кой не иска да има уютен дом, радио, библиотека и хубав костюм? А за да имаш тия неща, нали трябва да работиш, да получаваш надница или заплата? А. Гуляшки, Л, 344.
— От лат. radio ‘излъчвам’.