РА̀ДИОАКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Физ. Хим. За химичен елемент — който притежава свойството радиоактивност. Един от най-важните редки метали е уранът — радиоактивен елемент с атомен номер 92. К, 1963, кн. 8, 15. Възможно е да се пише още много за атома и приложението на атомната енергия и радиоактивните изотопи в бита, космическите полети, медицината. Ц. Цанев, АЧ, 23. // За съединение, вещество — който съдържа елемент с такова свойство. Американските учени от атомния център в Оукридж дори излезли с хипотезата, че на старите египтяни е бил известен атомният секрет и следователно твърде вероятно било да са оставили радиоактивни вещества в гробницата като най-сигурна защита срещу крадци. Г. Готев, ПШ, 59. Радиоактивните вещества, които падат от радиоактивния блок, заразяват въздуха и местността заедно с намиращите се на нея здания, съоръжения и предмети. Н. Иванов и др., ГО, 23.
2. За въздух, вода, почва и под. — в който са попаднали частици при разпадане на такъв химичен елемент, вследствие на което е придобил радиоактивност. И горчиво стисках зъби, когато в океана ни настигна радиоактивен дъжд. Л. Петков, ГЦ, 33. Твърди се, че морето било още радиоактивно. Диал., 1990, бр. 28, 14. — Вие няма да провалите учението, ясно ли е? .. — Районът е заразен, .., навън има радиация .. — Къде навън? .. — Цялото поле е заразено от радиация. И най-малката тревичка е станала радиоактивна. Й. Попов, СЛ, 21. Радиоактивни води.
3. Който се отнася до радиоактивност. Около планетата не съществува пояс от радиоактивно лъчение. К, 1963, кн. 7, 33. Радиоактивното заразяване на въздуха и местността е поразяващ фактор на ядреното оръжие. Н. Иванов и др., ГО, 20. Инженер-геофизикът .. е установил, че дърветата след експлозията са започнали да растат по-бързо. Според него това се дължи на радиоактивното облъчване. К, 1963, кн. 8, 19. Той [Шмидт] казва, че от честите удари на метеоритните късове по времето, когато е траял метеоритният дъжд, както и от топлината, която се е отделяла вследствие радиоактивните процеси, станали във вътрешността на Земята, метеоритното вещество е станало пластично. Г. Томалевски, АН, 342.
◊ Радиоактивен прах. Физ. Хим. Падащи на земята частици, притежаващи радиоактивност, които се пръскат в атмосферата при атомни експлозии. В зависимост от мястото и начина на взривяването една част от тези радиоактивни вещества попада вътре и върху водната и почвената маса, .., а друга част остава във вид на радиоактивен прах в земната атмосфера. Л. Манолов, РА, 34. Употребата на ядрено оръжие ще отравя атмосферата с радиоактивен прах. ОФ, 1958, бр. 4215, 3. Радиоактивни лъчи. Физ. Хим. Лъчи, които се излъчват при радиоактивно разпадане на някои химични елементи и които имат йонизираща способност (могат да предизвикат превръщането на атомите в йони) и определена проникваща способност. Радиоактивни отпадъци. Спец. Отпадъчен материал (при добив на радиоактивни руди, в научноизследователски лаборатории и др.), който притежава радиоактивност. На големи дълбочини има течения с различни направления и е възможно отделните нива на морето да се размесят така, че унищожаването на радиоактивните отпадъци по този начин не може да гарантира сигурността в повърхностните слоеве срещу радиоактивно заразяване. ВН, 1961, бр. 3090, 4. Радиоактивно разпадане; радиоактивен разпад. Физ. Хим. Процес на превръщане на атомните ядра на някои химични елементи в ядра на други химични елементи, при което се излъчват алфа-, бета- или гама-лъчи. Нашата Земя също се е образувала от тази [прахова и метеорна] материя и нажежаването ѝ представлява вторично явление, причини за което са процесите на радиоактивно разпадане. Б. Ангелов, ЗМ, 12. Радиоактивното разпадане е постоянен процес, който не се влияе от никакви химични реакции или пък от висока температура. Вл. Андреев, АЕ, 9. Урановите минерали се отличават със своя сложен и променлив химически състав. В тях непрекъснато се извършват процесите на радиоактивен разпад, което, от своя страна, води до изменение на състава и дори до разрушаване на кристалния строеж на минералите. Т. Тодорова, СМ, 58.