РА̀ДИОАПАРА̀Т м. Радиоприемник (в 1 знач.). Той се извърна назад и натисна бялото копче на малкия радиоапарат, поставен на етажерката зад него. В стаята се разнесе тиха музика. Ал. Бабек, МЕ, 195. До пружиненото легло със светложълта копринена покривка беше поставена малка полирана масичка, а на нея — голям батериен радиоапарат „Филипс“. Ст. Марков, ДБ, 151. Всички радиоапарати бяха запечатани, за да не могат да се слушат чужди станции. М. Грубешлиева, ПИУ, 222.


Източник: Речник на българския език (онлайн)