РА̀ДИОВЀСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Периодично издание, което се разпространява не като печатан текст, а чрез прочитане по радио, в радиопредавания. Радиовестникът „Стършел“ осмива работници и служители, които допускат слабости в работата си. ВН, 1959, бр. 2545, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)