РА̀ДИОГОВОРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Говорител (във 2 знач.) в радио, радиостанция. Гласът му, плътен, с изящна артикулация, можеше да бъде гордост за всеки актьор или радиоговорител. Л. Дилов, ПО, 10. Доктор Пеев включи радиоапарата си на вълната от Джакарта. Почти всички, макар и уморени, затанцуваха в ритъма на предаваната мелодия. Той вече се канеше да го изключи, за да спят, когато радиоговорителят обяви: — Извънредно съобщение! П. Бобев, Ф [еа]. Като говорител той въздейства доминиращо — и преди всичко с една изключителна дикция, всяка дума е разбираема, няма никакви заеквания или езикови неточности .. — вижда се дългогодишната практика като радиоговорител. Б. Киряков, ХО, 188. Вангелов, както поменахме, говореше и немски, и български .. Възхитителното беше, че спореше на немски със свободата на радиоговорител. Й. Хаджиев, СП [еа].