РА̀ДИОГРАФЍЯ ж. Спец. 1. Само ед. Метод за получаване върху фотографска плака на изображения от предмети, през които преминават рентгенови лъчи или гама-лъчи. Радиографията е широко разпространен метод в различни области на човешкото познание — в геологията, ядрената физика, биологията.

2. Снимка, направена по този начин. Той отиде до светлинната маса, включи я и извади рентгеновите снимки, които беше поръчал да направят на неколцината работници в Сондажния комплекс. Както предполагаше, нямаше проблеми. Радиографиите бяха потискащо нормални. П. Василев, ГМ (превод) [еа].

— От лат. radio + гр. γράφω ‘пиша’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)