РА̀ДИОЕЛЕКТРО̀НИКА, мн. няма, ж. Техн. 1. Област на науката и техниката, обхващаща въпросите на използването на електромагнитна енергия за приемане, предаване и преобразуване на информация по жичен и безжичен път. Към безпилотните средства за нападение спадат самолетите снаряди и балистичните ракети, които се появиха във връзка с развитието на автоматиката, телемеханиката и радиоелектрониката. Н. Иванов и др., ГО, 5. Все по-широко се внедряват автоматическите системи за управление на производството, а кибернетиката и радиоелектрониката заемат достойно място. РТЕ, 1971, кн. 2, 33.
2. Събир. Съвкупност от радиоелектронни уреди и устройства. Централно място в експозицията на битова радиоелектроника заемаха различните видове радиоприемници, радиограмофони, усилватели, стepeoмагнитофони. РТЕ, 1985, кн. 7, 4.