РА̀ДИОИЗОТО̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Спец. Който се отнася до радиоизотоп, при който се използват радиоизотопи. На 6 март 1965 г. към катедрата се обособява като звено радиоизотопен център и радиологична клиника. М. Георгиев и др., ИМНБ, 510. Устройството синхронизира радиоизотопния сигнал с ЕКГ сигнала. Изходният сигнал може да се използува за тестване на специализирани програми, разработени за анализ на сърдечната дейност. РТЕ, 1986, бр. 4, 35. Радиоизотопна диагностика.