РА̀ДИОИНЖЕНЀРСТВО, мн. няма, ср. 1. Техническа област, която се занимава с въпросите на радиотехниката. Занимавам се с радиоинженерство. Специалист по радиоинженерство.

2. Специалност във висше учебно заведение, която подготвя кадри с висше техническо образование — радиоинженери за научна дейност и за производство и поддържане на радио- и телевизионна техника. По-голямото от двете нови момичета следваше радиоинженерство. Л. Михайлова, Ж, 21. Аспирантурата в катедра „Радиотехника“ се прилага като ефикасна форма за повишаване на квалификацията на специалистите, завършили радиоинженерство. РТЕ, 1996, кн. 5, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)