РА̀ДИОКОЛА̀ ж. Моторно превозно средство, оборудвано със специална апаратура, радиотелефонна антена и високоговорители за излъчване на радиопредавания. Мъглата влизаше пред портала с младите офицери, .. и новите радиоколи .. Всички .. се въртяха около тези радарни коли. Р. Сугарев, СС, 61. Тогава именно пеленгаторите засекли радиостанцията. Наушниците попречили на Зара да чуе мотора на приближаващата се радиокола. А, 1978, кн. 37, 64. На голямото учение няколко наши екипажа се случиха в съседство с екипажи от друго поделение .. Чувах ги от радиоколата как спорят. БВ, 1971, кн. 6, 22.