РАДИОЛО̀Г, мн. -зи, м. 1. Физ. Специалист по радиоактивните явления. Подложиха скалните образци на спектрален анализ, разбиха ядрата им в ядрения ускорител — но резултатът беше нулев. Като всеки истински радиолог, Щърбан Щърбанов реши да изпита философския камък в практиката. Какво като не е определен съставът му? По-важни са практическите резултати. Черемухин, ТБ, 103-104.
2. Мед. Лекар, който се е специализирал в прилагането на радиоактивни вещества при лечение на пациенти. Пръв директор на НИОИ [Научноизследователския онкологичен институт] е изявеният учен радиолог и организатор проф. Гоце Тенчев, който създава ИСУЛ и става негов първи ректор. М. Георгиев и др., ИМНБ, 350. Лечението се провежда от специалист хематолог, а при лъчетерапията - от радиолог в специализираните за такова лечение болнични звена. В. Димитров, АТ III, 106. Тъй като в много случаи лечението [на базедовата болест] е радикално, то трябва да се извършва съвместно с хирург и радиолог. Ж. Милева и др., РДТ, 760.
3. Мед. Лекар, специалист по образна диагностика.