РА̀ДИОЛОКА̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. Който се отнася до радиолокатор. В рулевите рубки, оборудвани за управление от едно лице с помощта на радиолокатор: .. се използва радиолокаторното изображение, което е съвършено ясно без помощта на тубус или сенник при всякакви условия на осветеност. ДВ, 2009, бр. 9, 17. В случай на авария при прекъсване на радиолокаторната връзка със земята самолетът автоматично набира височина и пилотът поема управлението. К, 1970, кн. 3, 6. Радиолокаторна станция. Радиолокаторна техника. Радиолокаторно оборудване.