РА̀ДИОЛЮБЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който се занимава любителски с установяване на радиовръзки. Овладявайки способа за безжична свръзка, радиолюбителите се стремяха да покрият все по-голямо разстояние, за да се свържат с най-отдалечените пунктове. И. Пандев, ТЙ (превод), 43. Мая и Тони бяха запалени радиолюбители, имаха свои радиостанции и собствен код за свръзка и макар че живееха на две крачки, помежду си говореха не по видеотелефона, а с радиостанциите. Ас. Милчев, УВ [еа].
2. Човек, който се занимава като любител с радиотехника (включително конструиране и колекциониране). Веднага след войната по магазините нямаше почти никакви радиочасти. Сред радиолюбителите можеше да се намери някоя и друга лампа .. от унищожена военна немска апаратура. В. Райков, МИ, 66. Многообразието на конструкциите, които създаваха радиолюбителите, налагаше при организирането на изложбените експозиции те да бъдат разпределяни на специални отдели, като се целеше да се намери обединяващото в експонатите по характер и тяхното приложение. РТЕ, 1971, кн. 11, 323.