РА̀ДИОПРЕДА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Предаване на реч, музика, изображение и под. на разстояние, посредством радиовълни. Меките и порестите вещества са лоши проводници на звука. Те се използуват като звукоизолатори в жилищата и особено в студията за радиопредаване. Физ. VIII кл, 1965, 6. Използуването на късите вълни за съобщения започва от 1923 г., когато радиолюбители с маломощни предаватели осъществиха връзки между Америка и Европа. През 1929 г. Холандия започна редовно радиопредаване на къси вълни за своите колонии в Индонезия. РТЕ, 1972, кн. 10, 290.
2. Предаване (информационно, художествено-музикално и др.), излъчено по този начин; радиоемисия. А сега нека обърнем внимание не само на цифрите, а и на хората, .., при специализирани радиопредавания по проблеми на еманципацията. Хр. Домозетов, ОР, 15-16. Отначало Вълков слушаше с интерес, новините радваха и него, макар че вече ги знаеше от радиопредаванията на „Гласът на Америка“, които почти никога не пропущаше. Ст. Марков, ДБ, 154. Ние трябва да знаем, когато отправяме едно радиопредаване до някой народ, в какво време ще го завари нашата емисия. Г. Томалевски, АН, 127. Първите стъпки на българското радио датират от 30.VII.1930 г., когато група ентусиасти техници и културни дейци излъчват първите радиопредавания. РТЕ, 1974, кн. 12, 356.