РА̀ДИОПРЕДАВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рад. Който се отнася до радиопредавател. В края на 1929 година по почин на радиолюбители, радиотехници и инженери у нас бе издигната българска радиопредавателна станция на „Лагера“ по Княжевското шосе. П. Мирчев, СЗ, 150. Виждахме в далечината остри готически покриви на катедрали и до тях модерни сгради с мощни радиопредавателни антени на покрива. П. Вежинов, ДМ, 29. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища. Н. Фурнаджиев, МП, 100. Едновременно с развитието на радиопредавателната техника следваше да се осигурят и средства за радиоразпръскване, тъй като броят на радиоприемниците в България непосредствено след 9. IX. 1944 г. беше съвсем незадоволителен. РТЕ, 1980, кн. 4, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)