РА̀ДИОПРИЕМА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рад. Съоръжение, което осъществява приемането на радиовълни на големи разстояния. В него [скривалището] бил направен нар, била пренесена пишеща машина, циклостил, радиоприемател. Г. Караславов, Избр. съч. III, 196. От време на време Калчо преглеждаше всички инструменти за мерене на температурата, .., и даваше съобщения по радиото. В тоя миг всички радиоприематели на Земята чуваха най-ясно сведенията. Елин Пелин, ЯБЛ, 50.