РА̀ДИОРЕЛЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. -ѐйни, прил. Рад. 1. Който се отнася до осъществяване на радиовръзка посредством редица приемо-предавателни радиостанции, които последователно приемат, усилват и предават сигналите една на друга; релеен. Радиорелейната кола бе клекнала в най-отдалечения край на младата дъбова гора, в която се беше развърнала с цялата си материална част свързочната рота. К. Грозев, СС, 74. Изминаха много години, докато се научим да прехвърляме изкуствено ултракъсите вълни на големи разстояния с помощта на радиорелейни магистрали, на линии с високочестотен кабел и на изкуствени спътници на Земята. НТМ, 1966, кн. 211-212, 57.
2. Който се осъществява чрез предаване на сигнал посредством редица приемо-предавателни радиостанции; релеен. Последните два поддиапазона се използуват главно за радиолокация и радиорелейни връзки. Х. Шинев, А, 193. Широко развитие получиха в последните години радиорелейните връзки, които станаха напълно конкурентоспособни по отношение на въздушните и кабелните линии със своите големи оперативни възможности за пренасяне на телефонни и телеграфни съобщения. РТЕ, 1963, кн. 4, 98.