РА̀ДИОСВРЪ̀ЗКА ж. 1. Воен. Връзка, която се осъществява посредством радиовълни между военни части, поделения. През Отечествената война наред с останалите технически средства за свръзка — телефона и телеграфа, като дублиращо средство бе използувана и радиосвръзката по мрежи и направления. РТЕ, 1985, кн. 5, 3. Съвременните късовълнови войскови радиостанции позволяват радиосвръзката да се осъществява в режим на слухова телеграфия с амплитудна или честотна манипулация. РТЕ, 1971, кн. 12, 357.
2. Разш. Радиовръзка. Не е трудно да си представим, че ретранслацията на радиосигналите от изкуствения спътник на Земята може да увеличи значително далечината както на радиосвръзката, така и на телевизионното предаване, като ги направи устойчиви и сигурни. ВН, 1957, бр. 1927, 4. След като се достигне известна скорост в предаване и приемане, обучаемите трябва да се допускат в насрещна работа (работа по двойки). .. Води се също тренировка в установяване на най-прости любителски радиосвръзки. РТ, 1960, кн. 3, 8.