РА̀ДИОСВЪРЗО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Воен. Който се отнася до установяване на радиовръзка между военни части, поделения и др. Учени и специалисти напрягат усилията си и скоро към фронта тръгва ново модерно оръжие, включително радиосвързочни средства, които имат по-високи технически качества от хитлеристките. РТЕ, 1975, кн. 3, 66. Радиосвързочна част.

2. Разш. Който се отнася до осъществяване на радиовръзка. Микровълновите резонаторни антени са подходящи за използуване в портативни земни и космически радиосвързочни .. системи, в радиолокационни и радиорелейни апаратури. РТ, 1960, кн. 3, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)