РА̀ДИОСЛУША̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който слуша радио и следи неговите предавания. Бай Васил, жена му и фелдшерът седяха развълнувано около малкото радио. От време на време се чуваше изпращяването, което хвърляше в тревога радиослушателите. К. Калчев, ЖП, 351. В технически аспект ефективността се свежда само към едно — да се осигури на радиослушателите такъв приемен сигнал (по сила и качество), че те да могат да възприемат без умора и напрежение програмата, която слушат. РТЕ, 1972, кн. 10, 291.