РА̀ДИОСТА̀НЦИЯ ж. 1. Техн. Мощна инсталация за широкообхватно предаване на радиосигнали.

2. Учреждение, институция, която организира и осъществява излъчване на програми чрез такава станция на определена честота; радио. От приятната музика го унесе на сън. Като редовен слушател на националните радиостанции беше уверен, че е Лехар. Г. Друмев, УКР, 45. Песента така или иначе се оказа хит и радиостанциите не спират да я въртят. П, 2010, бр. 40 [еа]. Чуждестранни радиостанции.

3. Станция за предаване и приемане на радиосигнали, която служи за установяване на радиовръзка на кораби, самолети, между военни части, поделения и др. Инспектор Брезов тъкмо спокойно смазваше частите на изцяло разглобената радиостанция, когато някой започна да зове за помощ сред вълните. Р. Белчев и др., КБС, 46. Режимът, в който се използуват късовълновите радиостанции, зависи от конкретните изисквания и от условията за радиосвръзка. РТЕ, 1971, кн. 12, 357. Любителски радиостанции. Бордова радиостанция.


Източник: Речник на българския език (онлайн)