РА̀ДИОТЕЛЕГРА̀ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Който се отнася до радиотелеграф. В радиотелеграфната кабина от апарата изскачат някакви тревожни морзови звуци. П. Незнакомов, СП, 170. На четвъртия, най-горния етаж [на парахода] беше мостикът, някои канцеларии и радиотелеграфната служба. Г. Белев, КВА, 322. Тази практика [използването на радиотелеграфа] беше породила необходимостта във всички държавни пощенско-телеграфни учреждения да се създаде секретен радиотелеграфен екип. Пл, 1969, кн. 6, 66.


Източник: Речник на българския език (онлайн)