РА̀ДИОТЕЛЕГРАФЍСТ м. Човек, който работи с радиотелеграф, предава или приема съобщения по радиотелеграф; радист. Написа специална статия за достойнството и за вярата в човека, като сочеше за пример радиотелеграфиста на „Титаник“, останал на поста си до последния миг. К. Константинов, ППГ, 226. Радиотелеграфистът на пристанище Никопол вика развълнувано в микрофона на радиопредавателя. П. Незнакомов, СП, 170. Във флота вече се знаеше, че англичаните водят пленения екипаж на крайцера „Надежда“. Радиотелеграфистите от станция „Франгата“ бяха доловили съобщенията. Д. Добревски, БКН, 218. Напуща селскостопанската академия и постъпва доброволка във военни курсове за радиотелеграфисти с надеждата, че ще може да издейства да бъде изпратена в немския тил при мъжа си. П. Славински, ПЩ, 258.


Източник: Речник на българския език (онлайн)