РА̀ДИОТЕЛЕГРАФЍЯ, мн. няма, ж. Рад. 1. Предаване и приемане на условни сигнали с помощта на радиовълни, за целите на далекосъобщенията. Дифракцията е основно, неслучайно свойство на светлината, .. Тя е необходим признак на всяка светлина от вълните на радиотелеграфията до Х-лъчите. Ив. Въжарова, ИН (превод), 246. Живеем във века на бързите съобщения, на радиотелеграфията, а при все това далечните народи не се познават. Р, 1926, бр. 219, 2.
2. Дисциплина, специалност, занимаваща се със знания и умения в тази област. Тук [в списъка] фигурират имената на шестнадесет души. В графа „донаборна подготовка“ е отбелязано, че са завършили успешно курсове по радиотелеграфия при Софийския градски радиоклуб. РТ, 1960, кн. 3, 2. Републиканско състезание по радиотелеграфия.