РА̀ДИОТЕЛЕФОНЍЯ, мн. няма, ж. 1. Рад. Предаване и приемане чрез радиовълни на говор, музика и др. сигнали със звукова честота, което се използва предимно за служебни и транспортни връзки. Предавателите за радиотелефония служат за предаване само на говор. Т. Кръстев и др., СТ, 216.
2. Техническа дисциплина, изучаваща тази област на радиотехниката. Радиотехниката обаче започнала да се развива особено бързо след изобретяването на електронните лампи .. през 1907 г .. Били построени радиопредаватели и радиоприемници за говор и музика, т. е. развил се нов клон от радиотехниката — радиотелефонията. Т. Кръстев и др., СТ, 104.