РА̀ДИОТЀХНИКА, мн. няма, ж. 1. Дял от електротехниката, който се занимава с изучаване и практическо приложение на електромагнитните трептения с висока честота. Радиотехниката, макар и да е сравнително нов клон от техническите науки, се развива твърде бързо и заема все по-голямо място в нашето ежедневие. Т. Кръстев и др., СТ, 103. Широкото практическо приложение на електричната енергия стана причина за създаване на нови отрасли в техниката: електротехника, радиотехника, .. и автоматика. Физ. VIII кл, 1965, 9. Към слаботоковата електротехника се отнасят телефонната и телеграфната техника, радиотехниката. Ел ХI кл, 1965, 3. // Тази наука като учебна дисциплина, учебен предмет. Преподавател по радиотехника. Кабинет по радиотехника. Час по радиотехника.
2. Отрасъл от техниката, който осъществява разработването, производството и приложението на радиоапаратура (радиоапарати, радарни и др. уредби). Милчо се интересуваше от радиотехника, по цели часове сглобяваше и разглобяваше радиоапарати и транзистори. А. Михайлова, ДП, 11.