РА̀ДИОУРЀДБА ж. 1. Апаратура, с помощта на която се приемат програми и се разпръскват чрез система от високоговорители. Всеки тролейбус е снабден с радиоуредба. Щом приближи някоя спирка, шофьорът съобщава по микрофона нейното име. П. Незнакомов, СМ, 40. Селяните узнаха за събранието от своите собствени радиоприемници, свързани с местната радиоуредба. А. Каралийчев, С, 104.
2. Местна радиостанция, използваща такава апаратура; радиовъзел, радиотранслационен възел. Три-четири минути преди провеждането на комплекса [гимнастически упражнения] по радиоуредбата се пуска весела и жизнерадостна музика. Ив. Мангъров и др., ПГ, 25. По радиоуредбата зазвучали бойни маршове от славното минало. Г. Данаилов, ДС [еа].
3. Апаратура — комбинация от радиоприемник, касетофон или др. Радиоуредбата, както си беше купена, стоеше в ъгъла на склада, потънала в прах. Цв. Чалъков, ЗИК, 31.