РА̀ДИОУСИЛВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рад. Уред за усилване на звука, предаван по радиоуредба. Заповедта на Вайдлинг за капитулацията на берлинския гарнизон се препечатва на пишеща машина в много екземпляри. Носят я на бойната линия, предават я чрез радиоусилватели. ОФ, 1950, бр. 1759, 4. На гарата, с помощта на мощен радиоусилвател, пътниците имат възможност да получат информация за пристигащи и заминаващи влакове.