РА̀ДИУС м. 1. Геом. Отсечката, която съединява центъра с коя да е точка на окръжност или сфера. Отсечката, която съединява центъра на кълбото с коя да е точка от повърхнината му, се нарича радиус на кълбото .. Всички радиуси на кълбото са равни. Стереом. VI кл, 50. Разстоянието между коя да е точка на повърхността на Земята и нейния център се нарича радиус. Геогр. V кл, 12. Химичните свойства на елементите зависят главно от броя на валентните им електрони, от атомния им радиус и от електричния товар на ядрото. Хим. ХI кл, 1965, 88. Радиусът на Земята е много голям, именно около 6000 километра. И. Гюзелев, РФ, 38.

2. Прен. Книж. Област на разпространение или действие на нещо, което изхожда от някакъв център; обсег. В радиус трийсет километра наоколо няма селище по-голямо от няколко колиби. К. Константинов, ПЗ, 84. Радиусите на завиване на различните транспортни средства са следните: леки автомобили .. 5 — 6 м. Т. Горанов и др., ПА, 149. — Обстановката не е много радостна, .. — Радиовръзката с кораба е прекъсната, а личните ни радиостанции имат радиус на предаване двадесет километра. К, 1963, кн. 1, 10. Установило се, че умират именно тия, които по време на бомбардировката се намирали в зона с радиус около два километра от мястото на експлозията. ЛФ, 1958, бр. 2, 4.

3. Анат. Лъчева кост. Лакътна става. Тази става спада към сложните ставни съчленения .. Освен това горните краища на радиуса и улната са съединени помежду си ставно. Ал. Гюровски, АЧ, 129. Чрез палпация на артериите се установяват техният ход, плътност и пулсации .. с върховете на три пръста се правят надлъжни и напречни движения по хода на радиалната артерия, като заедно с това последната се притиска върху костната ѝ подложка — радиуса. М. Василев и др., ВБ, 140-141. Лакетът ся състои от две кости. От тях оная, която лежи на страната на малкий пръст, .. ся нарича улна .., а другата, която лежи на страната на палеца, ся нарича спица или радиус. М. Бракалов, ФА, 12.

— Лат. radius ‘лъч’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)