РА̀ДНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Работник, труженик. Неуморен радник, той не само с все сръце си глядаше работата, .. и непрестайно залягаше да прибира и трупа знания не за друго, а само зачтото обичаше науката. Й. Груев, СП (превод), 270. — Жетваре, мои радници, / поручайте си пладнина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 364.