РА̀ДОМИРЕЦ, мн. -рци, м. Радомирчанин. С особено уважение и възторг говореха радомирци за жените партизанки. К. Ламбрев, СП, 238. Тия дни ходих у София на пазар да продавам масло и ечмик. Един радомирец. ЦВ, 1860, бр. 475, 2-3. Радомирци се прибирци. СбНУ VIII, 238.