РАДОСТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Радостен. Това е нареченото опиване, което бива различно според човеците. Едни са извънредно сладкодумни, весели и млого радостливи; други са зли. Ив. Богоров, СЛ, 91. Когда си радостлив, не трябва да искаш друго отмщение против оногова, който завижда, зачтото му постига скръбта, която чувствува за твоята радост. А. Гранитски, ПР (превод), 4. Вие сте млади, щете дочака / свободно время, ден радостлив. НБ, 1876, бр. 23, 89. Ние усетихме радостлива гордост, затова дето нашийт град произвел такива доброжелателни и добросторни мъже, каквото сте вие. У, 1871, бр. 23, 357. Като излязъл от момкови двори, няколко си от бързоконци препусват и заносят радостливата вест куму и кумици. Г. С. Раковски, П I, 116. Пристигна пролет радостлива, / приятен ветрец тихо вей. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 64.