РАДОСТЧЍЦА ж. Умал.-гальов. от радост. А Станкул растеше — .. Гледаше го баба Нягулица и в омъчнената ѝ душа се вмъкваше радостчица, разцъфтяваше надежда. Ст. Марков, ДБ, 62. Една радостчица само му оставаше и му облажаваше тъмния живот: съзнанието, че България е свободна. Ив. Вазов, Съч. Х, 100. Само децата, кога са здрави, .., малко постоплят охладнялото сърце на невяста Панчовица, — в него тогава просветва радостчица, заблещуква слаба искрица от надежда. Т. Влайков, Съч. II, 145. — Боже, Боженце бе! — молеше Слави с глас. — Не ме оставяй бе, Боже, дай радостчица и на мене сиромаха! Д. Немиров, Д № 9, 159. — Бинке, радостчице, ти никога няма да остарееш. Д. Вълев, 3, 54.