РА̀ДУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Радвам; радовам. Само ти, солдатино чудесни / .. / Нас спаси, България прослави! / .. / Храбри идат твойте капитани, / радува ме цветна им корона. Ив. Вазов, Съч. II, 167. Прекръстила се, фърлила се на бел Дунав. / Ни вие мои, ни яз ваша. / Дунав ме радува. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 270. радувам се страд.
РА̀ДУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Радвам се; радовам се. През марта вали, жетварят се радува. П. Р. Славейков, БП II, 85. Не, не ще се радувам безумно: / кръвта, дето леем, наша кръв е. Ив. Вазов, Съч. II, 166. Признателността е чувство свойствено на благородни души и ний са радуваме като виждаме този белег в младите тетевенчета. Г, 1863, бр. 5, 35. Еднъж, кога си [Мария] чела Свещеното писание, архангел Гавраил ѝ се явил и ѝ рекъл: „Радувай се, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените“. Д. Манчев, НН (превод), 51. После дойде октомврия и тогази се радувах, че имам една стая, която ще бъде добра за през зимата. Др. Цанков, ТМ (превод), 99-100. На чуждо слънце да се не радуваш. СбНУ ХХIХ, 225.