РАДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Книж. 1. Който е сърдечен, дружелюбен, добронамерен, комуто е присъщо радушие; любезен. Стопанката на бай Йото бе винаги ласкава и радушна към всички. М. Гръбчева, ВИН, 382. Тези шотландци са знаменити: радушни, откровени, яки, със съвършена прямота, с непоколебима вярност. Е, 1981, бр. 1093, 4.
2. При който се проявява радушие; сърдечен, любезен. Той и жена му бяха благодарни, че са можали да приемат далечен гост, аз бях благодарен, че намерих топъл и радушен прием. Ст. Поптонев, ОБЛ, 174. Императорският двор посрещна младия княз с най-радушни симпатии, но за политически разговори остана малко време. С. Радев, ССБ I, 188. Бижутата на Рианон намират радушен прием в страната и в чужбина вече 29 години, а нейните изложби се превръщат в значително културно събитие. Дем., 2001, бр. 151 [еа].
3. Който изразява радушие; сърдечен, дружелюбен. Моят дребен хаджи беше напълно честен човек, но тези камъни го бяха омагьосали. Ето защо казах, докато се ровеше из тях и ги оставяше да се плъзгат от едната ръка в другата: — Един радушен лъч от очите на твоята Ханнех е по-красив и хиляди пъти по-ценен от целия този безжизнен блясък! Л. Спасов, ЦСЛ (превод) [еа]. Радушна усмивка.