РАДУ̀ШНО. Книж. Нареч. от радушен; сърдечно, дружелюбно, любезно. Рашков го прие радушно — беше сам и скучаеше. Й. Попов, СЛ, 32. — Никола, да вляза ли, или да си отида? — Влез — извика бодро Рилски и пристъпи да го посрещне най-радушно. К. Петканов, В, 78. Балерината беше радушно посрещната при всеки номер от публиката. К, 1926, бр. 75, 3. Руският нисък кавказец го погледна радушно, стисна му здраво десницата и .. го прие в групата, която обучаваше и ръководеше. Ст. Станчев, НР, 185. И макар домакините .. да се държаха с тях любезно и дори подчертано радушно, явно беше, че всички биха били доволни, ако Боян час по-скоро си намереше квартира. Ем. Манов, ДСР, 249. Те дойдоха и радушно се ръкуваха с Илия. Х. Русев, ПС, 93.