РАДУ̀ШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от радушен; радушие. Ван Вермескеркен ме приема с обичайната радушност и ми посочва креслото до бюрото си. Б. Райнов, НН, 355. Като ни видя, той се опита да стане, но силите му измениха, .. Това усилие, което видяхме че направи, за да ни посрещне със своята природна радушност, ни трогна до сълзи. К. Величков, ПССъч. VIII, 68.