РАДЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. Остар. и диал. 1. Непрех. Трудя се, работя усърдно, без да жаля сили. Бае Крачун .. пак чука в ковачницата от тъмни зори до късна нощ, пак ради, пак се пресиля. М. Георгиев, Избр. разк., 239. Неуморно / там заедно радят и мъже, и жени, — / от ранна утрин до късни тъмнини, / совалка тук дрънчи, там чуковете тракат. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 86. И така всичко на света ради, всичко ся труди, всичко ся клати и шава, а това прави, за да ся удръжи здраво, читаво, да ся разплоди и умножи. Й. Груев, КН З (превод), 12. Имаше приставен писар, .. Но тойзи писар беше .. лош човек и не само не радеше за полза на господина си, но още го крадеше и, под негово имя, крадеше и от други. С. Радулов, НД (превод), 8-9. Ако и да е народът сиромах, но на человеческото прилежание нищо не бива невъзможно като ради человек. Люб., СбПер п I, 22.
2. Непрех. и (рядко) прех. Обикн. с предл. з а или със следв. изр. със съюз д а. Полагам грижи за някого да се чувства по-добре. Тя проничаше в тия печални жилища, .. сядаше при възглавие умираящим, радяше с най-нежни попечения да ги свърне в живот. С. Радулов, ГМП (превод), 21. Често, във вечер, кога вече настане нощ, а рибари още не ся възвръщат дома, Франциска седи при майка си, ради да я разсее и да умали бедствие и страх ожидания. С. Радулов, ГМП (превод), 6. — Нима затова те толкова обича, та ще земе да те бие и да те трепе? Че той за твое добро ради, пиле .. Днеска, ако дума така, той го дума, защото го мисли за по-добро. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 134. Кокошката намерила змийски яйца и легнала да ги топли, за да ся излюпят. А ластовицата, като я видяла, рекла ѝ: „О, безумна, зачто радиш толкоз тия, които, като порастът, от тебе най-напред щат наченат да правят зло“. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 15.